ИЗБЕРИ ДЕСТИНАЦИЯ
Информация за Грузия Вашата оценка
Грузия - Eкскурзии и почивки
Грузия е държава в Източна Европа, на източния бряг на Черно море, между Русия и Турция. Грузия покрива територия от 69 700 km², а населението ѝ достига до 3,7 милиона. Столицата и най-големият град е Тбилиси. Грузия е унитарна, полупарламентарна република, като правителството се избира чрез представителна демокрация. Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Съвет на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и се стреми към членство в НАТО и ЕС.
По време на Античността са били създавани множество малки царства в този регион. Колхидското царство и Царство Иберия приели християнството през ранната половина на IV век. Обединеното Царство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването на Давид IV Строителя и Царица Тамара през XI и XII век. След това районът е превзет от различни големи империи. През късния XVIII век Източна Грузия (Картли-Кахетинското царство) сключва съюз с Руската империя и е анексирана през 1801 година. След кратка независимост, следвана от Руската революция през 1917, Грузия е окупирана от Съветския съюз (1921), ставайки съветска република. След независимостта си през 1991 г. посткомунистическа Грузия страда от гражданско неспокойствие и икономическа криза, което продължава през цялото десетилетие. Това продължава до Революцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи.
География
Грузия е разположена между Русия и Турция, на границата между Европа и Азия, на източния бряг на Черно море. Някои институции я причисляват към Източна Европа, а други – и към Европа, и към Предна Азия. Страната се разглежда като част от съвременна Европа. Площта ѝ е 69 700 km², от които над 87% са планини и полупланински райони. Като естествена северна граница се издигат южните склонове на Голям Кавказ, през които е прекаран тунелът Роки, който свързва Грузия с Русия. На юг са разположени Малък Кавказ и Арменското плато. Исторически погледнато, западната част на Грузия се е наричала Колхида, а източната – Иберия. Поради сложно географско разположение, планините също изолират северния регион Сванетия от останалата част на Грузия.
Между двете големи планини е разположена Колхидската низина. Тя е отделена на запад от областите Долна Картли и Вътрешна Картли чрез разположените от север на юг планини Лихи. Най-високият връх в Грузия е Шхара, висок 5068 m. Най-дългата река е река Кура – 1364 km. Най-голямото езеро е Паравани, което заема площ от 37,5 km². Най-дълбоката пещера, Вороня, със своите 2190 m е същевременно и най-дълбоката в света.
На северозапад е разположена автономната република Абхазия, на югозапад – автономната република Аджария, на север – областта Южна Осетия. Абхазия и Южна Осетия не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.
Големите градове в Грузия с население над 100 000 жители са Тбилиси (1 473 551 жители), Кутаиси (200 611 жители), Батуми (190 405) и Рустави (122 900 жители).
Климат
Кавквазките планини предпазват Грузия на север от проникването на студени, а на юг – от проникването на горещи и сухи въздушни течения. Това позволява на Черно море да въздейства на климата. Климатичните пояси, които заема Грузия, са от влажни субтропични в западната част до умереноконтинентални в източната част на страната. Средната температура на страната е 15 °C в Западна и между 11 и 13 °C в Източна Грузия. Средните валежи в западната част са 3000 mm, а в източната – 400 mm. Пролетта в Грузия е къса и съпроводена от спонтанна промяна на времето, лятото е горещо. Есента е слънчева и топла, а зимата е бедна на снеговалеж.
Флора и фауна
Поради разнообразните си пейзажи Грузия е дом на около 1000 вида гръбначни (330 птици, 160 риби, 48 влечуги и 11 земноводни). Редица големи месоядни живеят в горите, например кафява мечка, вълци, рисове и персийски леопард. Колхидският фазан (срещан и в България) е ендемичната птица на Грузия, която е важен обект на лов в останалите части по света. Броят на безгръбначните е считан за доста висок.
Около 6500 вида гъби са регистрирани в Грузия, но този брой е далеч от реалния. Истинският брой на видове гъби в Грузия, включвайки и видове, които още не са открити, е възможно да бъде по-голям, като се има предвид общоприетото становище, че единствено 7% от гъбите по света са открити. Въпреки че обемът на налична информация все още не е голям, направен е опит да се установи броят на видове гъби, срещани в страната. Оказва се, че 2595 вида са идентифицирани като „ендемични“ за Грузия. 1729 вида растения са били регистрирани в Грузия във връзка с гъбите. Истинският брой на растителните видове, срещани в Грузия, е вероятно да бъде значително по-голям.
История
Територията на Грузия е населявана още от древността. Така например между 6 век пр.н.е. и 2 век пр.н.е. в Западна Грузия съществувало известното на древните гърци Колхидско царство. Друго известно антично грузинско царство било царството Иверия.
На 26 май 1918 г., след октомврийската революция, Грузия се обявява за независима държава. На 16 февруари 1921 г. червената армия окупира Грузинската демократична Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.
До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР – република в състава на СССР. Малко по-късно в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетия възникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992 – 1993 г. Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски.
Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент след обявяването на независимостта. През 1992 г. той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившият председател на Грузинската комунистическа партия и външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе. Под негово ръководство в Грузия се извършват демократични реформи. Икономическите проблеми, свързани с широко разпространената корупция и изборни манипулации, водят до недоволство сред грузинския народ.
През ноември 2003 г. народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформистки политици. Процесът на промяна, в който Шеварднадзе се принуждава да напусне поста си в полза на Михаил Саакашвили, е наречен „Революция на розите“. За министър-председател е избран Зураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряването на макроикономическите реформи. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина грузинци. С бързи темпове се пристъпва към приватизацията на държавните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават и армията, която също се модернизира. През 2004 г. държавният дълг за първи път започва да намалява. През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президент Аслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия, като получава широка автономия.
На 3 февруари 2005 г. умира премиерът Живаниа, след което постът се поема от бившия финансов министър Зураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е избран банкерът Ладо Гургенидзе. В продължилите масови протести президентът Саакашвили подава оставка[9], за да даде възможността за провеждането на президентски избори, а като поста се заема временно от Нино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президентски избори са спечелени от Саакашвили с 53,47% от изброените гласове.
През 2005 г. президентът Михаил Саакашвили, заради широко разпространена корупция, уволнява целият състав на Грузинската пътна полиция (наброяваща над 30 000 полицаи). Изградена е изцяло нова полицейска структура с помощта на новонаети, необвързани със системата, кадри. Бюрото на Държавния департамент на САЩ по международните въпроси, свързани с наркотиците и правоприлагането, предоставя помощ за обучение новите полицейски сили.
Реформираните полицейски сили (Patruli) са въведени през лятото на 2005 г. и заменят изцяло старата, корумпираната пътната полиция.
В началото на август 2008 г. конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се изостря поради внезапното навлизане на грузински войски на територията на двете автономни области. В интензивните сражения на страната на сепаратистите се намесва и руската армия, в резултат на което грузинците са отблъснати обратно. Създалата се ситуация води до сериозна икономическа и хуманитарна криза в Грузия. Руската намеса в конфликта е мотивирана от факта, че много от жителите на двете области още в началото на 90-те години са получили руско гражданство. В отговор на това Грузия обявява своето решение да излезе от ОНД, процедурата за което приключва едва на 18.08.2009 г. Така Грузия става първата държава, напуснала ОНД. Използвайки това, още в края на август 2008 г. Абхазия и Южна Осетия обявяват официално своята независимост от Тбилиси, като суверенитетът им е признат само от Руската федерация, Никарагуа, Науру, Венецуела и Сирия. Понастоящем, въпреки протестите на Грузия, Руската федерация продължава да оказва икономическа помощ на двете новообявени републики и е разположила ограничен военен контингент на тяхна територия, за да гарантира независимостта им.
По време на Античността са били създавани множество малки царства в този регион. Колхидското царство и Царство Иберия приели християнството през ранната половина на IV век. Обединеното Царство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването на Давид IV Строителя и Царица Тамара през XI и XII век. След това районът е превзет от различни големи империи. През късния XVIII век Източна Грузия (Картли-Кахетинското царство) сключва съюз с Руската империя и е анексирана през 1801 година. След кратка независимост, следвана от Руската революция през 1917, Грузия е окупирана от Съветския съюз (1921), ставайки съветска република. След независимостта си през 1991 г. посткомунистическа Грузия страда от гражданско неспокойствие и икономическа криза, което продължава през цялото десетилетие. Това продължава до Революцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи.
География
Грузия е разположена между Русия и Турция, на границата между Европа и Азия, на източния бряг на Черно море. Някои институции я причисляват към Източна Европа, а други – и към Европа, и към Предна Азия. Страната се разглежда като част от съвременна Европа. Площта ѝ е 69 700 km², от които над 87% са планини и полупланински райони. Като естествена северна граница се издигат южните склонове на Голям Кавказ, през които е прекаран тунелът Роки, който свързва Грузия с Русия. На юг са разположени Малък Кавказ и Арменското плато. Исторически погледнато, западната част на Грузия се е наричала Колхида, а източната – Иберия. Поради сложно географско разположение, планините също изолират северния регион Сванетия от останалата част на Грузия.
Между двете големи планини е разположена Колхидската низина. Тя е отделена на запад от областите Долна Картли и Вътрешна Картли чрез разположените от север на юг планини Лихи. Най-високият връх в Грузия е Шхара, висок 5068 m. Най-дългата река е река Кура – 1364 km. Най-голямото езеро е Паравани, което заема площ от 37,5 km². Най-дълбоката пещера, Вороня, със своите 2190 m е същевременно и най-дълбоката в света.
На северозапад е разположена автономната република Абхазия, на югозапад – автономната република Аджария, на север – областта Южна Осетия. Абхазия и Южна Осетия не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.
Големите градове в Грузия с население над 100 000 жители са Тбилиси (1 473 551 жители), Кутаиси (200 611 жители), Батуми (190 405) и Рустави (122 900 жители).
Климат
Кавквазките планини предпазват Грузия на север от проникването на студени, а на юг – от проникването на горещи и сухи въздушни течения. Това позволява на Черно море да въздейства на климата. Климатичните пояси, които заема Грузия, са от влажни субтропични в западната част до умереноконтинентални в източната част на страната. Средната температура на страната е 15 °C в Западна и между 11 и 13 °C в Източна Грузия. Средните валежи в западната част са 3000 mm, а в източната – 400 mm. Пролетта в Грузия е къса и съпроводена от спонтанна промяна на времето, лятото е горещо. Есента е слънчева и топла, а зимата е бедна на снеговалеж.
Флора и фауна
Поради разнообразните си пейзажи Грузия е дом на около 1000 вида гръбначни (330 птици, 160 риби, 48 влечуги и 11 земноводни). Редица големи месоядни живеят в горите, например кафява мечка, вълци, рисове и персийски леопард. Колхидският фазан (срещан и в България) е ендемичната птица на Грузия, която е важен обект на лов в останалите части по света. Броят на безгръбначните е считан за доста висок.
Около 6500 вида гъби са регистрирани в Грузия, но този брой е далеч от реалния. Истинският брой на видове гъби в Грузия, включвайки и видове, които още не са открити, е възможно да бъде по-голям, като се има предвид общоприетото становище, че единствено 7% от гъбите по света са открити. Въпреки че обемът на налична информация все още не е голям, направен е опит да се установи броят на видове гъби, срещани в страната. Оказва се, че 2595 вида са идентифицирани като „ендемични“ за Грузия. 1729 вида растения са били регистрирани в Грузия във връзка с гъбите. Истинският брой на растителните видове, срещани в Грузия, е вероятно да бъде значително по-голям.
История
Територията на Грузия е населявана още от древността. Така например между 6 век пр.н.е. и 2 век пр.н.е. в Западна Грузия съществувало известното на древните гърци Колхидско царство. Друго известно антично грузинско царство било царството Иверия.
На 26 май 1918 г., след октомврийската революция, Грузия се обявява за независима държава. На 16 февруари 1921 г. червената армия окупира Грузинската демократична Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.
До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР – република в състава на СССР. Малко по-късно в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетия възникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992 – 1993 г. Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски.
Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент след обявяването на независимостта. През 1992 г. той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившият председател на Грузинската комунистическа партия и външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе. Под негово ръководство в Грузия се извършват демократични реформи. Икономическите проблеми, свързани с широко разпространената корупция и изборни манипулации, водят до недоволство сред грузинския народ.
През ноември 2003 г. народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформистки политици. Процесът на промяна, в който Шеварднадзе се принуждава да напусне поста си в полза на Михаил Саакашвили, е наречен „Революция на розите“. За министър-председател е избран Зураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряването на макроикономическите реформи. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина грузинци. С бързи темпове се пристъпва към приватизацията на държавните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават и армията, която също се модернизира. През 2004 г. държавният дълг за първи път започва да намалява. През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президент Аслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия, като получава широка автономия.
На 3 февруари 2005 г. умира премиерът Живаниа, след което постът се поема от бившия финансов министър Зураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е избран банкерът Ладо Гургенидзе. В продължилите масови протести президентът Саакашвили подава оставка[9], за да даде възможността за провеждането на президентски избори, а като поста се заема временно от Нино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президентски избори са спечелени от Саакашвили с 53,47% от изброените гласове.
През 2005 г. президентът Михаил Саакашвили, заради широко разпространена корупция, уволнява целият състав на Грузинската пътна полиция (наброяваща над 30 000 полицаи). Изградена е изцяло нова полицейска структура с помощта на новонаети, необвързани със системата, кадри. Бюрото на Държавния департамент на САЩ по международните въпроси, свързани с наркотиците и правоприлагането, предоставя помощ за обучение новите полицейски сили.
Реформираните полицейски сили (Patruli) са въведени през лятото на 2005 г. и заменят изцяло старата, корумпираната пътната полиция.
В началото на август 2008 г. конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се изостря поради внезапното навлизане на грузински войски на територията на двете автономни области. В интензивните сражения на страната на сепаратистите се намесва и руската армия, в резултат на което грузинците са отблъснати обратно. Създалата се ситуация води до сериозна икономическа и хуманитарна криза в Грузия. Руската намеса в конфликта е мотивирана от факта, че много от жителите на двете области още в началото на 90-те години са получили руско гражданство. В отговор на това Грузия обявява своето решение да излезе от ОНД, процедурата за което приключва едва на 18.08.2009 г. Така Грузия става първата държава, напуснала ОНД. Използвайки това, още в края на август 2008 г. Абхазия и Южна Осетия обявяват официално своята независимост от Тбилиси, като суверенитетът им е признат само от Руската федерация, Никарагуа, Науру, Венецуела и Сирия. Понастоящем, въпреки протестите на Грузия, Руската федерация продължава да оказва икономическа помощ на двете новообявени републики и е разположила ограничен военен контингент на тяхна територия, за да гарантира независимостта им.